Водородната вода - вода обогатена с водороден газ. Медицински доклад за лечението на рак и други тежки заболявания с водород.

Представяме ви медицински доклад публикуван през м. Август 2019г., който обобщава изследванията по прилагане на водороден газ (Н2) в лечението на рак през последните 15 години. Запазили сме структурата на доклада, така че лесно да се ориентирате, когато отворите текста на английски. Заглавие на доклада: „Водородния газ в лечението на рак.“ Отворете линка, за да прочетете оригиналния текст. /https://doi.org/10.3389/fonc.2019.00696/ Както в официалния документ, така и в края на нашата статия ще откриете референтните клинични изследвания (цифрите в скоби), на които се позовава доклада. Обърнете внимание в „Таблица 1“ след референтните източници в края на статията, колко голяма част от изследванията са върху пациенти приемали водороден газ, чрез вода обогатена с него (H2-rich water / водородна вода).

Газовите сигнални молекули (ГСМ), съставени от кислород, въглероден оксид, азотен оксид, сероводород и др., Играят критична роля в регулирането на предаването на сигнали между клетките и клетъчната хомеостаза. Интересното е, че чрез различни администрации тези молекули проявяват потенциал и при лечение на рак. Наскоро водородният газ (формула: H2) се появява, като нов ГСМ, който притежава множество биоактивности, включително противовъзпалителни, антиоксидантни и противоракови. Нарастващия брой доказателства показва, че водородният газ облекчава страничните ефекти, причинени от конвенционалните химиотерапевтици и потиска растежа на раковите клетки и ксенографтния тумор, което предполага широкото му мощно приложение в клиничната терапия. В настоящия преглед обобщаваме тези изследвания и обсъждаме основните механизми на действие. Прилагането на водороден газ при лечението на рак е все още в зародиш, но по-нататъшното проучване и разработване на преносими уреди за Н2 терапия се насърчават. 

Въведение 

Газообразните сигнални молекули (ГСМ) се отнасят до група газообразни молекули, като кислород (1), азотен оксид (2), въглероден оксид (3), сероводород (4), серен диоксид (5, 6), етилен (7 , 8) и др. Тези газообразни молекули притежават множество критични функции за регулиране на клетъчната биология „in vivo“ чрез сигнализация (9). По-важното е, че някои ГСМ могат да служат като терапевтични агенти при първичен рак, както и при лечение на пациенти резистентни на множество лекарства, когато се използват директно или някои фармацевтични формулировки (9–13). В допълнение, някои от тези ГСМ могат да бъдат генерирани в тялото чрез различни бактерии или ензими, като азотен оксид, сероводород, което показва, че те са съвместими с организма молекули, които проявяват по-малко неблагоприятни ефекти в сравнение с конвенционалните химиотерапевтици (9, 14, 15) . Наскоро водородният газ бе признат за друг важен ГСМ в биологията, показващ огромен потенциал в здравеопазването за предотвратяване на увреждане на клетките от различен характер (16–19). 

С молекулярната си формула водородният газ (Н2) е най-леката молекула в природата, която представлява само около 0,5 части на милион (ppm) от целия газ. Естествено, водородният газ е безцветен, без мирис, без вкус, нетоксичен, силно запалим газ, който може да образува експлозивни смеси с въздух в концентрации от 4 до 74%, които могат да бъдат предизвикани от искра, топлина или слънчева светлина. Водородният газ може да се генерира в малко количество от хидрогеназата на микробиотата на човешкия стомашно-чревен тракт, както и от неабсорбирани въглехидрати в червата чрез разграждане и метаболизъм (20, 21). След това Н2 частично се дифузира в кръвния поток и се извежда от организма при издишан дъх (20). Това показва потенциала му да служи, като биомаркер. 

Като най-леката молекула в природата, водородният газ проявява способност за дълбоко проникване, тъй като може бързо да дифузира през клетъчните мембрани (22, 23). Изследване показа, че след перорално приложение на вода обогатена с водороден газ (водородна вода) и интраперитонеално приложение на свръх-богат на водород физиологичен разтвор (HSRS), концентрацията на водород достига пика си за 5 минути; или за 1 минута чрез интраперитонеално приложение на физиологичен разтвор обогатен с водороден газ (23). Друго проучване „in vivo“ тества разпределението на водорода в мозъка, черния дроб, бъбреците, мезентериалната мастна тъкан и бедрените мускули при вдишване на 3% водороден газ (24). Различната концентрация на водороден газ при достигане наситен статус на организма по органи е следния: черен дроб, мозък, мезентерия, мускули, бъбреци, което показва различни разпределения между органите. Освен че бедреният мускул изисква по-дълго време за насищане, останалите органи се нуждаят от 5–10 минути, за да достигнат Cmax (максимална концентрация на водород). Отчетливо черният дроб показва най-високата Cmax (24). Информацията ще подпомогне и насочи бъдещото клинично приложение на водородния газ. 

Въпреки че водородният газ е изследван, като терапия в модел на мишка с плосък рак на кожата през 1975 г. (25), неговият потенциал в медицинското приложение не е изследван значително до 2007 г., когато Oshawa et al. съобщава, че водородът може да подобри церебралната исхемия-реперфузионно увреждане чрез селективно намаляване на цитотоксичните свободни радикали (ROS), включително хидроксилен радикал (• OH) и пероксинитрит (ONOO-) (26). Това предизвика световна сензация. При различни административни предписания водородният газ се използва като терапевтичен агент за различни заболявания, като болестта на Паркинсон (27, 28), ревматоиден артрит (29), мозъчна травма (30), исхемична реперфузия (31, 32), диабет (33, 34) и др. 

Най-ценното действие на водорода е, че подобрява клиничните крайни точки и сурогатните маркери, от метаболитни заболявания до хронични системни възпалителни разстройства и рак (17). Клинично проучване през 2016 г. показа, че приема на водороден газ е безопасно при пациенти със синдром след сърдечен инфаркт (35), по-нататъшното му терапевтично приложение при други заболявания става все по-популярно. 

В настоящия преглед отделяме внимание на приложението му при лечението на рак. Най-често водородният газ упражнява своите биофункции чрез регулиране на оксидативния стрес, възпаленията и апоптозата. 

Водородният газ селективно елиминира хидроксил радикала и пероксинитрита, както и регулира някои антиоксидантни ензими 

Досега много изследвания показват, че водородният газ не е насочен към специфични протеини, а регулира няколко ключови участници в рака, включително опасните свободни радикали (ROS)  и някои антиоксидантни ензими (36). 

ROS сa нестабилни молекули, които съдържат кислород, включително синглетен кислород (O2 •), водороден пероксид (H2O2), хидроксилен радикал (• OH), супероксид (∙ O − 2), азотен оксид (NO •) и пероксинитрит (ONOO−) и др. (37, 38). Веднъж генерирани „in vivo“, поради тяхната висока реактивност, ROS може да атакува протеини, ДНК / РНК и липиди в клетките, предизвиквайки отчетливо увреждане, което може да доведе до апоптоза. Наличието на ROS може да доведе до клетъчен стрес и увреждане, което може да доведе до клетъчна смърт, чрез механизъм, известен като оксидативен стрес (39, 40). Обикновено при физическо състояние клетките, включително раковите клетки, поддържат баланс между генерирането и елиминирането на ROS, което е от първостепенно значение за тяхното оцеляване (41, 42). Прекомерно произведени ROS, резултат от регулаторна система на дисбаланс или външна химическа атака (включително химиотерапия / лъчетерапия), може да причини каскада на вътрешната апоптоза, причинявайки силно токсични ефекти (43–45). 

Водородният газ действа, като ROS модулатор. Първо, както е показано в проучването на Ohsawa et al., Водородният газ може селективно да изчисти най-цитотоксичните ROS, • OH, както е тествано в остър модел на церебрална исхемия и реперфузия (26). Друго проучване също потвърждава, че водородният газ може да намали токсичността на кислорода в резултат на хипербарена оксигенация чрез ефективно намаляване на • OH (46). 

Второ, водородът може да индуцира експресията на някои антиоксидантни ензими, които могат да елиминират ROS, и той играе ключова роля в регулирането на редокс хомеостазата на раковите клетки (42, 47). Проучванията показват, че при третиране с газообразен водород, експресията на супероксиддисмутаза (SOD) (48), хем оксиганаза-1 (HO-1) (49), както и фактор 2, свързан с ядрения фактор еритроид 2 (Nrf2) (50 ), се увеличава значително, засилвайки потенциала му за премахване на ROS. 

Чрез регулиране на ROS, водородният газ може да действа като адювантна схема за намаляване на неблагоприятните ефекти при лечението на рак, като в същото време не отменя цитотоксичността на друга терапия, като лъчетерапия и химиотерапия (48, 51). Интересното е, че поради свръхпроизводството на ROS в раковите клетки (38), прилагането на водороден газ понижава нивото на ROS в началото, но това провокира компенсационен ефект и засилено производство на ROS в раковите клетки, което води до тяхната смърт.

Водородният газ потиска възпалителните цитокини 

Възпалителните цитокини са поредица от сигнални молекули, които медиират вродения имунен отговор, чиято дис-регулация може да допринесе за появата и развитието на много заболявания, включително рак (53-55). Типичните възпалителни цитокини включват интерлевкини (IL), екскретирани от белите кръвни клетки, фактори на туморната некроза (TNF), екскретирани от макрофаги, и двете от които показват тясна връзка с инициирането и прогресирането на рака (56-59), и двете ILs и TNFs могат да бъдат потиснати от приема на водороден газ (60, 61). 

Възпалението, индуцирано от химиотерапия при пациенти с рак, причинява не само сериозни неблагоприятни ефекти (62, 63), но също така води до метастази на рак и неуспех на лечението (64, 65). Чрез регулиране на възпалението, водородният газ може да предотврати образуването на тумори, прогресията, както и да намали страничните ефекти, причинени от химиотерапия / лъчетерапия (66).

Водородният газ инхибира / индуцира апоптозата 

Апоптозата, наричана още програмирана клетъчна смърт, може да бъде предизвикана от външни или вътрешни сигнали и изпълнена от различни молекулярни пътища, които служат като една ефективна стратегия за лечение на рак (67, 68). Като цяло, апоптозата може да бъде индуцирана чрез (1) провокиране на смъртните рецептори на клетъчната повърхност (като Fas, TNF рецептори или TNF-свързан индуциращ апоптоза лиганд), (2) потискане на сигнала за оцеляване (като рецептор за епидермален растежен фактор, митоген-активирана протеин киназа или фосфоинозитид 3-кинази) и (3) активиране на про-апоптотичните В-клетъчни лимфоми-2 (Bcl-2) протеини от семейството или регулиращи надолу анти-апоптозни протеини (като X-свързани) инхибитор на апоптоза протеин, оцелял и инхибитор на апоптоза) (69, 70). 

Водородният газ регулира вътреклетъчната апоптоза, като въздейства върху експресията на ензимите, свързани с апоптозата. При определена концентрация той може да служи като средство за инхибиране на апоптозата чрез инхибиране на про-апоптотичния В-клетъчен лимфом-2-асоцииран X протеин (Bax), каспаза-3, 8, 12 и засилване на анти-апоптотичните В-клетки лимфом-2 (Bcl-2) (71). Водородния газ служи и като средство за индуциране на апоптоза чрез контрастните механизми (72), което предполага потенциала му за защита на здравите клетки от противоракови лекарства или за потискане на раковите клетки.

Екипът на Н2МЕДИКАЛ: Следват заключителни точки на доклада и с цел статията да остане в по-стегнат вид ще преведем само техните заглавия и заключението:

Hydrogen Gas Exhibits Potential in Cancer Treatment

Водородният газ показва потенциал при лечение на рак

.....

Hydrogen Gas Relieves the Adverse Effects Related to Chemotherapy/Radiotherapy

Водородният газ облекчава неблагоприятните ефекти, свързани с химиотерапията / лъчетерапията

.....

Hydrogen Gas Acts Synergistically With Thermal Therapy

Водородният газ действа синергично с термичната терапия

.....

Hydrogen Gas Suppresses Tumor Formation

Водородният газ потиска образуването на тумор

.....

Hydrogen Gas Suppresses Tumor Growth

Водородният газ потиска туморния растеж

Дискусия / Заклчение 

Водородният газ е признат за медицински газ, който има потенциал за лечение на сърдечно-съдови заболявания, възпалителни заболявания, невродегенеративни нарушения и рак (17, 60). С елиминиране на хидроксил радикалите и пероксинитрити, както и чрез своите противовъзпалителни ефекти, водородният газ може да съдейства за предотвратяване / облекчаване на неблагоприятните ефекти, причинени от химиотерапия и лъчетерапия, без да компрометира техния противораков потенциал. Водородният газ може също да работи самостоятелно или синергично с друга терапия за потискане на растежа на тумора чрез индуциране на апоптоза, инхибиране на CSCs-връзки, фактори свързани с клетъчния цикъл и др. Погледнете „Таблица 1“ и „Диаграма 1“ в края на статията след референтните източници.

Екипът на Н2МЕДИКАЛ истински се стреми да образова българската общественост, както и да допринесе за по-доброто качество на живот на всеки у нас. Нашите уреди притежават медицинска сертификация и се отличават с максимален терапевтичен ефект, както и най-висок клас на безопасност. /вижте уредите/ Обърнете внимание в „Таблица 1“ след референтните източници в края на статията, колко голяма част от изследванията са върху пациенти приемали водороден газ, чрез вода обогатена с него (H2-rich water / водородна вода).

Научете кои са Водородно-толерантните Заболявания в меню ВОДОРОДНА МЕДИЦИНА./линк/

References / Референтни източници